Гочо Милев

ГОЧО МИЛЕВ

1944 г.-

Гочо Милев е роден в генералтошевското село Дрян. В началото на 50-те години семейството се премества да живее в село Стражица (Балчишко), а родителите му започват работа в ДЗС “Стефан Караджа”.
Гочо Милев завършва основното си образование в село Стражица. От ранна детска възраст, още 1958 година, започва да се занимава с конен спорт под ръководството на Тинко Димов - жокей в ДЗС “Стефан Караджа”, едно от големите коневъдни стопанства в България.
Военната си служба отбива в село Лъки, Смолянско. След уволнението си от казармата се прибира в ДЗС “Стефан Караджа” и започва работа като жокей. Основни дисциплини са му гладките надпрепусквания.
От 1965 година започва да тренира класическите дисциплини - обездка, прескачане на препятствия и най-вече - всестранна езда. Участва в много състезания и от републикански мащаб и турнири в страната и чужбина. На Балканиадата в София през 1969 година заема второ място по всестранна езда.
Гочо Милев е в националния отбор на България от 1969 до 1973 година.
Подготовката си за участие на XX Олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година започва след Балканиадата в София, на конно-спортната база "Хан Аспарух", под ръководството на треньора Генко Рашков. Основният кон, с който тренира, е кобилата “Гондола”, а резервен кон “Зорки”. В националния отбор са още Въльо Желев от Добрич, Венко Матев, Йордан Желязков и други.
За да придобие право за участие в Олимпийските игри, националният отбор е трябвало да премине през квалификационни турнири. Един от тях е в ГДР през 1971 година. Гочо Милев заема шесто място в индивидуалното класиране, а българският отбор е 4-ти от 14 държави.
През същата 1971 година в Билефелд е била предолимпийската квалификация за придобиване право за участие в XX Олимпиада по конен спорт. В националния отбор са Гочо Милев с кобила “Гондола”, Борис Кирилов с кобила “Теза”, Йордан Желязков с кобила “Либерита”, Йордан Любенов с кобила “Ева”. Задачата е била отборът по всестранна езда да се класира в шестицата, което да му гарантира участие на Олимпиадата през следващата година. Това е постигнато, нещо повече - отборът се класира  на четвърто място. Зад българския тим остават 12 държави, сред които водещи в конния спорт като Англия, Федерална Република Германия, СССР, Австрия, Швейцария, Ирландия и други.
За съжаление, на XX Олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година националният отбор по всестранна езда претърпява неуспех. Като цяло отборът не успява да завърши. Това се дължи на обстоятелството, че са контузени основни коне.
След приключване на състезателната си кариера Гочо Милев се връща в ДЗС "Стефан Караджа" и започва работа като треньор.
От 1984 година е ръководител на конно-спортната база в село Виница, Варненско. Основното предназначение на тази база е да подготвя млади ездачи и да усъвършенствува спортното майсторство на жокеите.
Повече от 31 години Гочо Милев се занимава с треньорска дейност. През този период е обучил и подготвил много високоразрядни спортисти. Не по-маловажно е и това, че е обучил и подготвил за състезание в класическите дисциплини на конния спорт и множество коне.
Притежава званието "Майстор на спорта", носител е и на други награди.
Съпруга - Мери Стефанова, дъщеря - Зорница.

Кобила “Гондола”

Родена е през 1965 г. в ДЗС “Стефан Караджа”. От малка започва да тренира с Гочо Милев. Тя му е била състезателен кон в продължение на много години. В последствие е майка на поколения класни коне.
С кобила “Гондола” Гочо Милев печели републикански първенства за мъже и завършва на престижни места в международни срещи, от които най-значимата е през 1971 г. в бившата ГДР. Тук той заема шесто място в индивидуалното класиране, а България е четвърта от 14 държави. 
На Олимпийските игри в Мюнхен, след успешен старт, Гочо Милев и “Гондола” не успяват да завършат и отпадат след седмото препятствие.
 

|