VIVACOM 4G мобилна мрежа
   Информационна агенция "Център Спорт"  centersport@abv.bg, +359 886 01 53 91

Създаден на 1 октомври 2009 г. Първият спортен сайт на Добричка област  facebook.com/centersport.org

АНТОН КОДЖАБАШЕВ: ИМА ГЕНОЦИД СРЕЩУ ЩАНГИТЕ

Вдигане на тежести

Държавата действа без никаква логика и мисъл, обяви шефът на федерацията
Президентът на българската федерация по вдигане на тежести Антон Коджабашев рядко говори след допинг скандала в Пекин през 2008 г. Предлагаме ви неговото мнение за моментното състояние на щангите и бъдещето на спорта.


- Г-н Коджабашев, как оценявате състоянието на щангите?
- Ще започна със злополучната 2008 г., когато 11 наши щангисти бяха хванати с допинг. Направихме вътрешно разследване, което не доведе до конкретна истина. Благодарение на тогавашната ДАМС ние съумяхме да платим глобата до срока, който ни беше даден – 31 март, 2009 г. Ако не я бяхме платили, цялата федерация щеше да бъде наказана за 4 г. и нямаше да има право да участва на игрите в Лондон. Не че сега положението е по-розово – пак ни грози неучастие на игрите в Лондон, но поне не е от външни фактори, а от вътрешни.
- Защо?
- Точно когато започнахме подготовка за първата квалификация през 2010, министърът на спорта Свилен Нейков ни спря финансирането и лиценза. Лицензът ни още не е отнет. Вече втора година обаче ние сме без финансиране. Нямаме лагери, нямаме подготовка, нищо.
В спортните училища децата тренират щанги, без да знаят за какво. Не се отпускат средства дори за републикански първенства. Стигна се дотам министерството да ни отнеме легендарната зала по вдигане на тежести в „Дианабад”. Конфискуваха ни и щангите. На път са да ни вземат и офиса, който е заключен от известно време. Това е рецидив. Няма никаква логика и никаква мисъл във всичко, което се прави.
Оттам започнаха големите проблеми
и роенето на федерации. Създаде се българска национална федерация по вдигане на тежести с един легендарен знаменосец – Златан Ванев, който дезертира в Азербайджан. Отцепиха се няколко клуба и те вече съжаляват. След това се създаде федерация, но тя не съдържа в себе си вдигане на тежести, а търкаляне на камъни (б.а. – федерация по силов двубой). След 2 дни ще се направи още една федерация с Неделчо Колев и Пламен Аспарухов.
- Защо разказвате всичко това?
- Защото за мен това е геноцид спрямо нашия спорт. Нямам никакво обяснение как може 2 г. един спорт да стои на едно място. И естествено резултатите не закъсняха – много наши треньори си хванаха шапката и заминаха за чужбина. Състезателите пък вече не са и състезатели, работят като охранители. Много от тях искат да отидат в чужбина. Ние сме безсилни да ги спрем, защото не им предлагаме никаква алтернатива. Нямаме нищо, което да идва отдолу. А на повърхността сме пет федерации и четирима щангисти.
- От какво още се оплаквате?
- През 2010 г. трябваше да сме домакини на световното за юноши. Тогава сам гарантирах, че този шампионат ще се проведе на високо ниво. Министерството ни отказа финансирането. След 3 дни ме извикаха и ми предложиха някакъв договор, в който държавата дава 288 000 лв. за провеждането на първенство. Ден след края му трябваше да върнем парите с лихвите. Аз не се сещам за друг такъв случай. Тогава взехме щанги от Румъния, защото 3 дни преди началото на шампионата нямахме щанги. След това дойде олимпиадата в Сингапур през 2010. Имахме само една квота за момчета. Молех се на Свилен Нейков да отпусне финансиране на Боянка Костова, за да може да вземе квота за олимпиадата. Той ми отказа, а ставаше въпрос за 700-800 лв. Реших да не ги вадя от джоба си и Боянка не отиде на европейско, за да вземе квота. За олимпиадата Георги Шиков се готвеше без пари. Боянка Костова без квота, без финансиране тренираше сама като куче. Блъскаше от сутрин до вечер.
Ходех през 4 дни и не знаех защо тренира това момиче
Това ви го казвам с голяма болка, защото не става въпрос за врагове, а за български деца. За Сингапур Костова и Шиков получиха обща стипендия от БОК – 3000 лв. Това е чиста проба дискриминация. Лично аз успях да изкарам служебна квота на Боянка за Сингапур. А никой не ми звънна да ми благодари. Нищо друго не исках. Бях в Сингапур по покана на международната федерация, защото не ме бяха извикали в българската делегация. Ако това не е дискриминация - здраве му кажи. Когато Боянка взе първия златен медал, всички ми казваха, че това злато не е кой знае какво. Идва обаче Георги Шиков, който не е много известен, и взема втори златен медал. Пълен гипс!
Всички в нашата делегация бяха гипсирани
Никой не искаше тези успехи.
- Какво ви кара да мислите така?
- Казаха ми: „Хубаво, два златни медала, но чакай да излязат допинг пробите.” Това беше най-голямата простотия. След като се разбра, че пробите са чисти, от министерството обясняваха как те били олимпийски шампиони за деца. Нали оттук се тръгва. А тези двамата щангисти доказаха, че в България щангите са били на правилен път.
- Има ли значение кой ще получи лиценза?
- Искам да ви кажа, че истинската федерация, независимо кой ще я управлява, е една – Българска федерация по вдигане на тежести. Тя е с 65-годишна история. Това не може да бъде изтрито. Много хора си мислят, че делото за лиценза, което тече в момента, върши някаква работа, а истината е, че не върши никаква. То ще убие спорта. Ако спечелим ние, всичко ще е наред – започваме работа и подготовка, въпреки че сме закъснели, и то много. Силно се съмнявам, че може да вземем много квоти за Лондон, защото остана само едно световно първенство в Париж. Ако обаче ни вземат лиценза, тогава министърът трябва да реши на кого да го даде, а това е тромава процедура. За да се даде лиценз на федерация, тя трябва да бъде регистрирана, а досега нямаме такава. Тази федерация трябва да бъде одобрена от международната централа, след това от БОК, а чак след това и от МОК.
- Има ли щангисти, които да се готвят за нещо?
- Как да тренират, като нямаме зала и нямаме щанги?
- Има ли въобще вдигане на тежести у нас в момента?
- Не.
- Ако все пак съдът ви върне лиценза, как ще възродите спорта?
- Трудно. Но аз не се предавам. Не мисля да отстъпя от принципите си. Ако всичко е наред и ни възстановят финансирането, ще започнем подготовка. Сигурен съм, че дори и сега да започнем, ще вземем 1-2 квоти за игрите в Лондон. Но ако съдът ни отнеме лиценза, забравете за щанги.
- Какво ще направите, ако министерството си поиска парите, дадени за глобата през 2008 г?
- Тези пари няма как да ги връщаме
и няма как да ни ги искат въобще. Ако не ги бяхме платили, нямаше да има спорт. Тях не ги интересува, но ги интересуваше, когато взехме 2 златни медала в Сингапур и министърът се похвали в Народното събрание. Ние не сме търговско дружество, а сме бюджетна федерация.
- Виждате ли някаква вина в себе си за всичко, което се случи в щангите?
- Всеки трябва да носи някаква вина. Аз също имам грешки. Стремях се контролът преди Пекин да е много силен, но явно и аз съм имал пропуски. Няма идеални хора. Според мен това, което направихме като организация, щеше да ни изведе на много високо ниво на игрите през 2008 г. Никой не е искал всички да бъдат хванати. Чувствам вина и не спя спокойно. Това са 11 от най-добрите щангисти в света. Но няма президент на федерация, който да стои по 24 часа с всички състезатели и да ги гледа в ръцете.
- Въпреки грешките смятате, че имате морално право да останете?
- Естествено.
- Защо се получи така, че един от близките ви хора – Пламен Аспарухов, вече ви е враг?
- Кой е казал такова нещо? Нямаме вражда и конфликт. С Пламен сме в много добри отношения. Той имаше доблестта да излезе и да поеме цялата отговорност за допинг скандала. Но Пламен прекрасно знаеше, че аз нямам никакво отношение към положителните проби.
- И все пак тези скандали се случиха по ваше време.
- Така е, но да не забравяме, че имахме и много успехи. А и нямаше ли проблеми с допинга в леката атлетика, в стрелбата, в много спортове.
Емил Николаев, в. "7 дни спорт"

0 брой коментари

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Mun-Dobrich-reklama


 

izida_sport_2

СПОРТЕН КОМПЛЕКС "ИЗИДА"

Потребителски функции






Ако сте изгубили парола?

Hit Counter