VIVACOM 4G мобилна мрежа
   Информационна агенция "Център Спорт"  centersport@abv.bg, +359 886 01 53 91

Създаден на 1 октомври 2009 г. Първият спортен сайт на Добричка област  facebook.com/centersport.org

ТОПГОТВАЧЪТ НЕЙЧО НЕЙЧЕВ: АЗ ХРАНЕХ ПЕНЕВАТА ЧЕТА!

Футбол

Нейчо Нейчев е човекът, който знае абсолютно всичко от кухнята на националния отбор по футбол, който стана четвърти в света. Именно той е човекът , който приготвя храната на футболистите по време на световното първенство в САЩ през 1994 г. Тогава България достигна до полуфинал и спечели бронзови медали въпреки загубата с 0-4 от Швеция в мач за трето и четвърто място. Нейчев е готвач от 42 години и продължава да упражнява любимата си професия. С него се срещнаха и разговаряха Руслан Йорданов и Кристиaн Иванов от вестник "България Днес".


- Г-н Нейчев, как започна кариерата ви като готвач на националите по футбол?

- Готвач съм от 42 години. Завършил съм Техникума за обществено хранене в град Варна. Служих в София, след което се прибрах и до днес днешен продължавам да упражнявам професията си. С националния отбор започнах през 1982 година. Работих като главен готвач в „Гранд хотел Варна”. Започнаха да идват футболистите при мен. Старши треньор тогава беше Иван Вуцов, а той преди да замине за националния отбор беше на начело на „Спартак” (Варна). Покрай готвеното се запознахме с него, а след това след мач при мен започнаха да идват и много футболисти от София. Примерно ЦСКА играе някъде и след мача всички се качваха на самолета и идваха специално да изкарат вечерта, на другия ден се прибираха.

- Какво ги впечатляваше?

­- Качеството. Ако нямаше качество никой нямаше да дойде. След тогава години работа бих казал, че футболистите са едни от хората, които разбират от кулинарно изкуство.

- Администраторът на отбора Сашо Динев, разказва интересна история как на лагер преди Европейското в Англия доктор Гевренов бил направил строг хранителен режим, който подлудявал футболистите. Наско Сираков и Боби Михайлов прескочили оградата, за да донесат 100 сурови кебапчета и 100 кюфтета, които вие да им опечете, успяха ли да изядат всичко?

- Много са интересните истории около националния отбор. По принцип аз правих кебапчетата, но в Англия имах проблеми с колегите, които ми помагаха. Винаги преди мач си подготвям всичко. Точно след един от мачовете, май в Нюкасъл, бързам да се прибера и да направя храната. Бях дал указания да се донесе барбекю и  кебапчетата да се изпекат на вън, а не на електрическа скара. Бяха сложили две малки барбекюта и хвърлили по една шепа въглища, нищо не бяха направили. Трябваше всичко отново да подготвя. В Мексико беше друго, тъй като много от футболистите не бяха излизали. Вуцов тогава като старши треньор беше много стриктен. Щабът не даваше нищо да се прави от колегите мексиканци. Всичко аз правих, дори и сока.

- Бил сте и на световното в САЩ, тогава преди мача с Италия пак се налага да „влизате в играта“ и да готвите, защото персонала в хотела бил 90 на сто италианци, притеснявахте ли се, че може да ни сложат нещо в храната?

- Това може би е най-куриозната ситуация в кариерата ми като готвач. Точно преди обяд, ден преди мача с Италия, дойдоха от полицията. Питаха кой е готвачът, поискаха храната и казаха, че няма да се дава на футболистите, защото е натровена. Попитаха ни какви продукти са ни необходими, за да отидат да ни купят и отново всичко да подготвя. Казах на доктора и на Димитър Пенев, че храната се спира. Неудобно ми беше да го кажа на футболистите. Играчите като разбраха стана голям смях. Започнаха да викат: „Жабарите” ги е страх от нас, гледайте какво правят”. След час, час и половина им приготвих и им дадох да ядат. Бях убеден, че нямаше нищо в храната, която ни прибраха, беше номер на италианците.

- Легенди се носят за това как нашите играчи купонясват на световното и после бият на терена, вие участвахте ли във веселбите?

- След мача с Гърция в Чикаго отборът стана много сплотен. Никога не са допускали някой да се напие. Бях в компанията на Христо Стоичков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов. Всяка вечер играехме карти, никога не са си помислили за алкохол. След победите започнахме да си правим коктейли. Пиеха шампанско или бира, но никога не са прекалявали. Тогава заедно с журналистите влизаха в басейна, особено след мача с Германия. Именно след този двубой започна да се носи тази слава, че не са спазвали режим. Напротив всички много професионално се отнесоха към участието на световното.

- За вас лично, кои са най-ярките спомени от това американско лято?

- Победите, които постигнаха футболистите и донесоха толкова много радост на народа, са незабравими. Радвам се, че бях част от отбора, защото можеше и да не бъда. Преди световното Димитър Пенев искаше друг готвач, но всички футболисти казаха, че ще отидат в Щатите само с мен.

- За вас лично, каква беше рецептата за успех на този отбор?

- Всичко беше наред, когато правиха допинг пробите на футболистите. Оцениха моята работа като една от най-добрите. Това е заключението на комисията по допинг. С д-р Гевренов първоначално двамата правихме менюто, но после той ме остави аз да върша всичко. Не че съм фаталист, но след първата победа над гърците започнах да им правя от предния ден същото меню.  

- В храната ли се е крила тайната на успеха?

- Хората са казали: „И храната прави борбата”. Смятам, че именно тя е в основаната на успеха в незабравимото лято в Америка.

- Какви бяха любимите гозби на Стоичков, Балъков, Боби Михайлов, Лечков?

Стоичков няма претенции за храната. Когато дойде при мен в „Гранд хотел Варна”  обичаше скара, тиквички, пиперки. Той беше единственият без претенции. Балъков тогава играеше в Щутгарт и знаеше кое е прясното, защото там дават винаги прясно месо. Когато бяхме на лагер в Бояна винаги различаваше замразеното от прясното, голям специалист беше. В Щатите правих блок маса, капризни нямаше. Например Ивайло Йорданов не ядеше агнешко и на него знаех, че трябва да направя нещо допълнително.

- Кои играчи от онова време спазваха специални диети?

- Нямаше такива играчи. Всички спазваха указанията на доктора. Сега има такива футболисти като Благой Георгиев, които спазват пости, но с тях трябва да се съобразява готвача.

- А кои хапваха най-стабилно?

- Когато бяхме в Щатите извикаха Попов за допълнителен вратар. Запомнил съм, че той си похапваше стабилно.

- Останахте ли приятел с някои от играчите. Идват ли и сега в ресторaнтите, където работите?

- Стоичков ми се обаждаше по-често. Даже, когато ми звънеше от Япония, имах чувството, че е в съседната стая. Преди 1-2 седмици ми се обади и се видяхме на Златни пясъци. Той ми вика Бай Нейчо и така ме представи на футболистите на Литекс.

- Колко важна е храната за професионалните спортисти сега?

Много важна е храната за професионални футболисти. При мен са били националните отбори на Швейцария, Германия, Манчестър Юнайтед. Техните отбори се хранят с много качествено месо. От кухнята мога да издам, че англичаните за гарнитура ядат боб. Швейцарците си дойдоха с един голям сандък със спагети и специален сос. От тяхната храна дори беше останала и аз дадох на футболистите на „Спартак” (Варна). Немците също си похапват спагети преди мача, както и варени картофи.

- Вие лично на кой отбор сте почитател?

- На „Спартак” (Варна).

Сходни връзки

Mun-Dobrich-reklama

 

 

izida_sport_2

СПОРТЕН КОМПЛЕКС "ИЗИДА"

Потребителски функции






Ако сте изгубили парола?

Hit Counter