VIVACOM 4G мобилна мрежа
   Информационна агенция "Център Спорт"  centersport@abv.bg, +359 886 01 53 91

Създаден на 1 октомври 2009 г. Първият спортен сайт на Добричка област  facebook.com/centersport.org

ИСКАМ ДА ИМАМ СПОРТНИЯ ДУХ НА ЮСЕИН БОЛТ И ДА ИЗЛЯЗА НА КОРТА СРЕЩУ ДАВИДЕНКО

Тенис

Това заяви за спортния сайт "Център спорт" Димитър Петров - един от най-добрите тенисисти на България при юношите до 18 г.  
* В дома си има автографи на Джокович, Вавринка, Чилич и др. звезди
* Първата му загуба е от най-добрия му приятел в тениса
* 6 години е свирил на пиано


Мечтата ми е да изляза на корта срещу Николай Давиденко. Това сподели един от най-добрите ни състезатели в тениса – Димитър Петров, който е ставал шампион на България при юношите до 16 години. Тази година той е планирал участия в множество турнири от календара на ITF в своята възрастова група до 18 години, както и място в ТОП 200. В програмата си е включил и няколко турнира при мъжете.
За първи път Митко стъпва на корта в родния си град Добрич, когато е на 9 години и няколко месеца. Тогава баща му – Мирослав, го насочил към спорта. Накарал го да избира измежду футбол, карате и тенис.
„Не бях запален по футбола и затова избрах да се занимавам с тенис. Помня, че на първата тренировка бях в група, а треньор ми беше Юри Дойчев. Накара ме 20 минути да играя форхенд, а след това още толкова и бекхенд.  Два месеца след първата тренировка получих и първата си ракета – Head radical Junior, жълта на цвят. Получих я като подарък за 10-ия си рожден ден. Сменил съм много ракети, но тази и още една – дървена, са ми сред най-ценните. Пазя ги у дома заедно с автографи, които съм взел от едни от най-известните тенисисти в света като Джокович, Чилич, Вавринка, Лопес, Фиш, Любичич, Гонзалес”, разказа Митко.
Неговите големи идоли обаче са извън аристократичния спорт. Той иска да притежава спортния дух на най-бързия мъж на планетата Юсеин Болт, възхищава се на испанския футболист Шави Алонсо. Във футбола любимият му клуб е Ливърпул, а от тенисистите харесва играта на Николай Давиденко. Именно затова мечтае един ден да се изправи срещу него.
Пътят на Димитър Петров към големия тенис започва малко преди да стане на 10 години. Тогава за първи път участвал в турнир, който бил организиран в Добрич.
„Започнах с победа. Във втория кръг трябваше да се изправя срещу Стефан Трифонов от Каварна. По това време той вече имаше опит в състезанията. Спомням си, че баща ми обеща, че ако победя, ще ми купи компютър. Много исках да спечеля. По време на целия мач си мислих повече за компютъра, отколкото за играта, затова по едно време осъзнах, че нямам никакви шансове. Загубих с 9:1”, спомня си Митко. Той споделя, че по-късно турнирите и съвместните тренировки са го направили голям приятел с момчето, което му е нанесло първото поражение. Именно обаче загубата го мотивирала да продължи активно да се занимава с тенис. Желанието му да играе не секвало, въпреки че се налагало да става в 6 часа сутринта, за да отиде да тренира на корта. „С течение на времето разбрах, че не е важно само да се блъска на корта, но и да се мисли. Ако днес трябва да започна да играя тенис, ще обърна повече внимание на техниката и работата с крака”, споделя тенисистът.
Първите му турнири са от трета категория - в Бургас, Добрич и Каварна. След година и половина започнал да достига до полуфинали и финали. Така се изкачил до турнирите от първа категория в Хасково, София и Пловдив. Първите му турнирни победи идват на 12-годишна възраст. Днес има специално място у дома, на което държи купите. Има такива, които са по-специални в живота му. Една от тях е шампионската титла на България при 16-годишните, която е завоювал през 2009 година в София. Печелил е турнири от първа категория в България. В чужбина има финал във Франция и три финала в Австрия. Стига до второто място и в Мастърса в Алпийската държава. Тогава той побеждава и първата ракета на Австрия при 16-годишните, който днес е №5 в света при юношите до 18 години. Признава, че това му е и най-сладката победа. Миналото лято стана отборен шампион при юношите до 18 г. на България с родния си клуб Изида.
Най-силното оръжие на добруджанеца е сервисът му. Именно затова предпочита и кортовете с твърда настилка, тъй като те му носят сериозно предимство.
Днес Митко тренира по близо 7 часа на ден. Досега е скъсал десетки чифтове маратонки и е сменил множество ракети. В сака си носи 5  ракети, а отскоро пробва ракетите на Григор Димитров.
В момента негови треньори във Виена са Руслан Райнов и Милен Велев – едни от най-добрите български тенисисти в близкото минало. С тях го е запознал Юлиян Стаматов. Преди това сериозен принос за израстването на Димитър Петров има и Илия Атанасов, който го е научил на физическа издръжливост, борбеност, както и на дисциплина на корта и извън него.
Тенисът го е направил гражданин на света и днес юношата с усмивка си спомня за интересни моменти от пътуванията си.
„Веднъж на летището в Прага трябваше да обменим чешки крони. Бях с Димитър Кузманов и Станислав Александров. Тогава приятелите ми ме попитаха дали продавачът вярно таксува всичко, защото баща ми имаше чейнч бюро. В този момент на чист български език продавачът се обърна към нас: сега няма да правим цигански номера. На Шан-з Елизе пък бяхме петима и видяхме една просякиня. Тогава на висок глас споделих пред приятелите ми, че тази жена проси, а има чисто нови маратонки Найк. Изпаднахме в шах и мат, когато тя се обърна към нас на български и каза: Какво като съм просякиня, това не означава, че нямам пари”.
В момента Митко Петров е ученик в СОУ „П. Р. Славейков” в родния си град. Споделя още, че 6 години е свирил на пиано при Кателина Попова. В началото съчетавал тренировките по тенис с пианото, но с течение на времето заложил само на спорта. Най-големите му приятели в тениса са Стефан Трифонов, Владислав Матеев и Ясен Цанев.
Днес Митко живее и тренира във Виена. В австрийската столица е заедно с майка си и сестра си, а баща му е в Добрич заради работата си.
„Най-уютно се чувствам в родния си град, но не виждам животът ми да е свързан с него. В Добрич обичам да се събирам с приятели, играем билярд, табла”, споделя още 18-годишният ни тенисист.

Текст Руслан Йорданов

снимки CenterSport.org и личен архив от ваканцията на остров Мавриций, където Митко заедно със своите родители Мирослав и Виолета, както и със сестра си Деница посрещнаха 2011 година с надежда за здраве и големи успехи във всички начинания

 

Сходни връзки

0 брой коментари

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Mun-Dobrich-reklama

 

 

izida_sport_2

СПОРТЕН КОМПЛЕКС "ИЗИДА"

Потребителски функции






Ако сте изгубили парола?

Hit Counter