Разтегнат мускул и хематом като пъпеш спират голямата ни  надежда от участие, докторите й препоръчват покой до юни

Александра и Виктор Жекови преживяха ужасен ден и завинаги ще помнят този 16 февруари във Ванкувър. След падането на Жекова във второто тренировъчното спускане, тя получава силни болки, но решава да продължи. Стиска зъби и първото й състезателно спускане върви добре до онази поредица от 4 ролера, където последния се оказва фатален за участието и на тази олимпиада.

Александра спира като отсечена, едвам се довлича до финала и там търси помощта на парамедиците. В палатката до финала й оказват помощ за около 5 минути – тя трябва да бърза за да хване второто спускане, което е последната и възможност да остане на играта. От процедурите на парамедика загрятото й тяло се почувства малко по-добре. Но след като напуска палатката и тялото й изстива болката става неописуема.

Следва пренасяне до поликлиниката в Олимпийското село. Там Жекова преминава магнитен резонанс. Той показва огромно разтежение на мускула в горната част на десния крак. Като по чудо той не се е скъсал. В резултат на това се образува огромен хематом, който притиска стомаха й. Местните доктори възнамерват утре да представят изследванията от скенера на изтъкнати в Канада специалисти – травматолог и хирург, които бих могли да бъдат по-подробни и обстойни в заключенията и предписанията за  лечение.

След прегледите и процедурите, които оставиха Александра и баща й 3 часа в поликлиниката, Жекова е изписана и с инвалиден стол се придвижи до блока, а после с помощта на патерици се изкачи до стаята си. Все още тя е много трудно подвижна, ако стои дълго време изправена й се вие свят. Все пак Сани се държи и приема нещата без драми.

Докторите са категорични, че за двамата олимпиадата приключи. Абсурд е Сани да участва и във втората дисциплина, за която извова квота – паралелният гигантски слалом. В близките дни баща и дъщеря Жекови, заедно с лекарите тук ще определят как ще продължи лечението и кога ще се прибират в България.   

Александра Жекова:  Все търся още по-доброто

Първото ми тренировъчно спускане беше страшно добро. То ми беше напълн достатъчно. И за какво ми беше второто? Можех и без него. Но аз съм си такава и за това си го обяснявам с желанието да го направя още по-добре и по-добре.

Резултатите от ядрено-магнитния резонанс

Влязох с по-голяма скорост в тази поредица от ролери. Това ме разконцентрира. И аз се чудя как се стигна до това. Нямам обяснение. Толково пъти го минавах и знаех с каква скорост да вляза. Забелязах, че трасето беше полято с вода и беше заледено непосредствено преди тренировките. Може би това малко промени начина, по който се подхожда към отделните конфигурации. Когато излетях във въздуха, тялото ми се усука и така паднах. Разпиляна и в несвойствена за тялото ми поза. В първия момент си помислих, че съм си счупила  гръбнака, все пак се размърдах и се успокоих. Усетих обаче, че си бях изкарала въздуха. Почувствах много силна болка в стомаха, просто нещо ме преряза. Кракът също жестоко ме болеше и опъваше. Стиснах зъби и с огромни усилия застанах на старта за първото състезателно спускане. Тръгнах добре, просто бях изключила десния си крак и  нещата някак ставаха. Дори вървях доста добре. До онзи скок, когато нещо просто ме пресече. Като с нож. И тогава разбрах, че няма вече как да продължа, колкото и да искам.

После всичко се разви като в лош филм. Взеха ми урина, кръв, съмняваха се и за комоцио, искаха дори да ме изследват за сътресение, но аз отказах, защото съм имала подобен случай и знам как се чувства тогава човек. Видях хематома на екрана – голям е колкото малък пъпеш. Притиска ме в слабините, болката е в стомаха...

Толкова падания като тук не съм виждала през живота си. Имам чувството, че въпросната част от пистата с тази поредица от конфигурации не бе изчислена добре. Хора, които са известни като най-добрите в света, грешаха в този участък. Изобщо цялото състезание бе много криво. Нито нормални тренировки, нито условия, забавени стартове... Това е някаква война, а не фън. Миналата година Стиян Стивертсън скъса тук аорта, счупи ребра, потроши се. Сега тук в поликлиниката видях моята колежка Доменик Малте от Канада, която повръщаше кръв. Тя е втора в класирането, взе Световната купа и също не е очарована от това, което се случи в Сайпрес.

Жалко, не ми върви на тези олимпади – или съм още много млада и нямам опит, или кой знае – просто не ми е било писано и този път да съм сред най-добрите...

Яд ме е че не стана тук в Канада хубаво състезание. Ние просто не се изкефихме. Това не е нашият спорт и нашата дисциплина. Жалко наистина.

Родителите на Алекс Пулин, гадже
на Жекова, подкрепят Александра

Виктор Жеков:  Сани ще се върне по-силна

- Магнитният резонанс показа силно разтегнат мускул, от което се е образвал огромен хематом. Увериха ни, че няма дислокация или счупена кост, защото парамедиците горе на пистата имаха съмнения и за това. Падането беше много тежко, разбрах че нещо сериозно се случва и просто прегазих през трасето със ските. Сани се вдигна, но усещах, че много я боли.

Нямам представа какво щеше да се случи, ако до нас горе имаше доктор. Аз не съм такъв и няма как да преценя. Тя обаче настояваше да се пусне в състезанието. Разбирам я. Спортистите са такива – те за това живеят и често отиват отвъд лимита.  Истината е, че ние често си страдаме от това, че край нас няма доктори специалисти.

Оказва се, че дъщеря ми е малко по-желязна отколкото е нужно. Трябваше да ми каже, че толкова много я боли. Спомням си, че едвам сложихме борда на старта. Десният крак й създаваше огромни проблеми. Когато стегнахме обувките за борда, тя като че ли живна. В началато на трасето тръгна добре, дори до онзи фатален участак направи всичко почти перфектно. Там обаче организмът вече не издържа. И се оказа по-силен от желанието й.

Сега ни препоръчват покой. Според първоналните прогнози на лекарите Сани ще се оправи напълно чак през юни. Ще е нужна продължителна рехабилитация. Мускълът трябва да се възсанови, да зарастне, отокът бавно ще изчезне. В близките дни ще трябва да се следи под контрол кръвоизливът за да може бързо да се разнесе. Не е ясно дали ще се наложи пункция. Отокът е твърде надълбоко. Нужен е пълен покой тези дни. Добре, че тук има перфектна поликлиника, добре че е безплатна и добре че в нея има отлични специалисти.

Това ще е стресова ситуация за Сани. Аз я познавам. Тя два дни не може да стои на едно място. Това е проблем за активните спортисти. Когато се наложи да бъдат в покой, те попадат в стресова ситуация. Дано Сани преодолее това психологически.

Едни 20 сантиметра не и стигнаха да премине през този четвърти скок. Точно те се оказаха решаващи. Виждате как е в нашия спорт понякога десетина – двайсет сантиметра са определящи.

Вижте, станалато е истинска катастрофа за нас. Сега до юни Сани ще се възстановява. Това означава че година и половина труд просто отива в кошчето за боклук. Ей-така – на вятъра. Защото дори и да започнем през юни ще ни трябва поне година за да стигнем до нивото, на което сме сега. Спира й се развитието. Ние сме почти без заплати, разчитаме най-вече на наградните фондове от стартовете, в които се състезава Сани. Сега ще си осигураваме много по-трудно и подготовката. Едното е свързано с другото. Подобна ситуация просто те вади от играта, където е много трудно да се върнеш. На Сани ще го направи, тя е боец и ще се върне по-силна. http://bgolympic.org